Даимдешлизир къел гIелар датурси

Сентябрьла 19-личиб бехI­би­хьили, 21-личи бикайчи — хIя­бал бархIила бухIнаб ДР-ла Р.ХIям­затовла уличилси Миллатла биб­ли­о­текализиб «Тарки-Тау 2019» Дагъиста жу­зала ярмарка бетерхур.

Дагъиста ли­те­ратурала вакилти гьар дус ил бал­буц­личи гIяхIил хIядурбикIути саби.
Марлирагу, Дагъиста жузала ярмарка мицIирси девла байрамгъуна сабри. Илар гьаладихьилри Россияла халкьла декIар-декIарти миллатунала ва илдала лугIилизир Дагъиста писательти-поэтунала сагали дурадухъунти жузи. Ил балбуцличир бутIакьяндеш дарес багьандан нушала республикализи гIяхIладли РФ-ла 18 регионнизибад вакилти бакIилри. Дагъиста жузала ярмаркаличи вакIес дурала улкала поэт булан хьулухъун. Ил сайри Канадала поэт Ренди Коэл. Жузала ярмаркала бузери жагабирулри илала дазурбазир дурадуркIути устадешла дурсрани, поэзияла вечертани, декIар-декIарти миллатунала автортала жузачил тянишбирути далдуцунани.
ХIера, арбякьунси жумягIлизиб Миллатла библиотекализиб «Тарки-Тау 2019» жузала ярмаркала дазурбазиб, 20-ибил даршдусла даргала поэт-лирик Сарат ГIялиевала «ЧердикIибти» назмуртала сагаси жузличил бучIанти тянишбируси балбуц дураберкIиб. Сарат ГIялиева 95 дус рирниличил бархбасахъи, дураибси жузлизи илини гьалар делкIунти ва дурадухъунти назмурти кадурхули сари. Балбуцличир даргала авторла дурарад Дагъиста миллатунала литературала вакилтала сагати жузира гьаладихьилри: кIарахъала, лезгибала, булугунала…
Буралли, Дагъиста культура ва литература гьаладяхI дашахънилизи мягIничебси пай кабирхьули саби жузи дурайънила кьялилира. Дагъиста жузала издательствола директор Марина ГIямаровани бурили кьяйда, Дагъиста миллатунала писательтас, поэтунас, публицистунас, ватIан руркъянтас жузи дурайуси пачалихъла издательство гьаларла замунтазибван, чебяхIси даражаличир жузи дурайэс багьандан цаибси имканни кавлули саби. СенахIенну гьарилла-декIар бабза киса хIебирар вегI­дешла арилизирти издательствобазир жу­зи дурайэс. Дагъиста жузала издательст­во­ли Дагъиста халкьанала 11-дехI мезличил че­бяхIси даражала литература дурайули саби.
Марина ГIямаровала пикрили, жузи дурайънила бузерилизир сецад къияндешуни лерли диалра, Дагъиста жузи дурайънила гIядатуни мяхIкамдарес имканбикIур. «Дагъиста писательти лукIули, дагъистанланти нешла мезличил гъайбикIули лебалцадхIи, Дагъиста жузра мицIирли кавлан», — рикIи ил.
Сарат ГIялиевала «ЧердикIибти» ибси уличилси назмуртала жузли даргала литературала хазна чебицIахъиб. Даргантас ил жуз дебали кьиматчебси савгъат саби. СенахIенну гьалар дурадухъунти жузи дуркькадиубли, гъяркадердили, дебали камси кьадарлизир сарри калунти. ВегIлис гIягIнибикибхIели назмуртала жуз баргес гьамадли ахIенри. Гьанна биалли, даргантани хьулбухъунхIели, машгьурси даргала лирикла назмурти касили, делчIес бирар. С.ГIялиевала назмуртира учIанна ур­кIи­лизи атIести, адам пикриухъахъести, бугаси гIякьлу бухIнабуцибти сари. Илди мягI­на­лашал мурхьти, мезлашал жагали каргьурти ва зайдикIути, сипатуналашал давлачерти, дахъал ранганарти сари.
Сарат ГIялиевала «ЧердикIибти» назмуртала жуз дураибси саби Дагъиста жузала издательстволизиб, ишдуслизиб. Жуз дураэс ва ил цалабирхънила шайчир сиптакарли ретаур Р.ХIямзатовла уличилси Миллатла библиотекала краеведениела отделла заведующая Салимат ХIяжиева.
Балбуцличир гъайрулхъули, Салимат ХIяжиевани цалабикиб­тази С.ГIялие­вала юбилей ишдусла декабрьла бехI­би­хьуд­ли­зиб Даргала театрлизиб дура­бер­кIес пик­ри лебниличила багьахъур. С.ХIяжиевани машгьурси поэтла юбилейличир далайчибани дучIути илала назмурти зайдухъахъес ва дебали гIяхIси балбуц дураберкIес дигниличила аргъахъиб.
«Отделлизир гьар бархIи жузи ита-иша кадирхьули, хIердирухIели, дила пикри акIуб­сири: ХIерагу, Сарат ГIялиевала сунела заманализир дурадухъунти 3-4 жузцун сари лерти. Илдира дуркькадиубли, эскидиубли сари. Эгер илдира чула эскидешли пашдехъубли деткахъалли, Сарат ГIялиевала поэзияра къел-хIерзи агарли беткайхъур. ИлхIели дила пикри акIубсири, Сарат ГIялиевала лерил гьалар дурадухъунти назмурти дучили, жуз цалабяхъес. Нуни ишбархIи халаси баркалла балахъулра ишгъуна жуз дураахъес кумекбарибтази, ил дурайънила хIянчилизи сегъуна-биалра пай кабихьибтази, илкьяйдали Дагъиста жузала издательстволизира», — рикIи Салимат ХIяжиева.
Балбуцла ахирличиб илини машгьурси поэт С.ГIя­лиевас хасбарили белкIунси сунела назмура белчIун.
Сарат ГIялиева даргантасцун ахIенну, лебил да­гъис­тан­лантасра пагьмучерси, жигарчерси жа­ми­гIятла хIяракатчи кьяйдали тянишси сари. Ил пергер педагог сарри, суненира багьудила кьялилизиб 40 дус хIянчи барибси. ДГПИ-ла химияла-биологияла факультет таманбарили гIергъи, ил Сергокъалала педучилищелизир учительли, гIур завучли рузусири. Дагъиста просвещениела министрла заместительла, Каспийскла партияла горкомла секретарьла къуллукъуначир рузули калунсири. Ил ДАССР-ла ЧебяхIси Советла депутатли рикIибсири. Илала поэзиялашалси пагьму тамай гьаргбиубсири ил художестволашалси творчестволизи рухIнаахъибхIели.
Сарат ГIялиева чумал жузла автор сари. Илини ГIя­марла Батирайличила, илала творчестволичила ва гIямруличила «ХIе­билшуси зубари» бикIуси жуз бел­кIун­сири. Илкьяйдали илини ГIямарла Ба­тирайла рурси Гулжанталичилара произ­ведение бел­кIунсири. Сарат ГIялиевала назмурти имцIаливан ВатIай­чила, дигайличила, адамдешличила, дявтачила сари. Ил сунела назмуртазир шаласи челябкьлаличи, адамла пикрумала умудешличи рирхули сари. Поэтли сунела анцIкьи-шишимти, гIям­рулизир хIясибдирути секIал учIан­нисра сагаси шайзирад гьаргдирули сари. Гьайгьайрагу, поэтла назмуртазибад учIанни илис кьисматли чегахъибти бяхъяни, ур­кIила дардани чедиули сай. Илала пик­руми, хIялани иргъули сай учIаннира. Сарат ГIялиевала произведениебазиб дигайла тема бекIлибиубси саби. Дигайла тема биалли, литературализиб даимси саби, ил мурталра челукьусили, мицIирсили кавлуси саби.
ИшбархIи Сарат ГIялиева мицIирли хIериалра, илала поэзия, дигай нушачил дарх сари. Халкьла уркIбазиб дебабиубси секIал биалли, даимдешлизиб минабиубли, мицIирли кавлуси саби.