Гьалар-гьаларти къяяназив

Нуша ванати хъулразир, сегъуналра урехи ва къияндеш чехIедиули, хIеркадирули лерай, нушала улкала бегIлара цIакьтигъунти ва урехиагартигъунти мурул адамти бусягIятла замана, дявилати къуллукъуни дурадуркIниличирли, нушала паргъатдеш душмайзи балтахъули, дугIла мицIираг кьяйдали, дугелира хIерелира авлахъличиб саби. Илдигъунтала къяяназивадси сай Хайдакьла районна Шурагъатла шилизивадси гъабза МяхIяммад ГIябдулкаримов.

ГIябдулкаримовхъала кьамлизив дявила санигIят бузахъуси чилра агара виалра, нушала игитли сунела санигIят гIямрула жилизи халбирули сай.
МяхIяммад Багьаутдинович дявилати къуллукъуни дурадуркIес вехIихьибсири морская пехотала бригадабала цализив. Ил гьала-гьала Астраханьнизив гаубичный взводла командирли, кIинайс десантно-штурмовая ротала замполитли, морская пехотала батальонна командирла бургъантас бяркъ бедлугнила шайчивси заместительли узули калунси сай, баягъи Астраханьнизив.
«2018 ибил дусла декабрьличиб КФЛ-ла морская пехотала полк акIахъубсири ва нушала батальон Каспийсклизи гечбарибсири»,— викIи ил. — 2021 ибил дусла ноябрьла 1-личивад ну Нагорный Карабахлизиври, дявилати мурадуни ирзули, илкьяйдали, морская пехотала батальонна замполитла къуллукъунира дузахъули. 2021 ибил дусла ноябрьла 27-личирад набчи дявиласи полкла замполитла къуллукъунира хъардарибтири».
2022 ибил дусла февральла 24-личирад Каспийская флотилияла морская пехотала полклира, чус мотострелковый или ирути гIяскуртала полклира Херсонская ва Запорожская областунала шагьурти ва шими миллатчибазирад азаддалтахъули сари.
Украинализиб дурабуркIуси хасси балбуцлизир офицер МяхIяммад ГIябдулкаримовли майла ахирличирад бутIакьяндеш дирули сай. Илала полкли, душман тIашиули, гьалар-гьаларти къяяназир дявилати къуллукъуни ирзули сари.
«2022 ибил дусла майла ахирличив, къуллукъласи гIягIнидеш лебли, Карабахлизивад гIелавяхI чарварибси, ну кIел бархIила ухIнав дила полкличи саира ва бусягIятра илар дявилати къуллукъуни тамандирулра», — баянбариб илини. — Полклизибти бургъанти имцIаливан Северный Кавказла республикабазибадти саби, дагъистанлантира леб. Бурес гIягIнибиркур, дила часть Владикавказлизиб биалра, дявила хасси балбуцличиб бахъал дагъистанланти леб, —баянбариб офицерли.
МяхIяммад Багьаутдиновичличи хъулиб неш ГIяйшатра, дудеш Багьаутдинра, хьунулра, хIябал биштIатира дебали хIерли саби. ДурхIнани дудеш чеибла, гьанна байхъала дус диркули сари — ил хъули август базлизив къантIси отпускличи вакIибсири.
— Неш-дудеш хIу багьандан пахрули бицIили бургар?
— Ил суал, гьайгьайрагу, чузи бедалри, гIяхIсири. Амма дила бегIтас гапла гъай хIейгахъу. Пахрубирули биалра, илдани чула хIяла­начила чизилра селра хIебуру. Бурес вирус, илдала хьулани нуни гьачамалра дуунти ахIен. Ну багьандан урузкIесра илдала сабаб агара.
— Замполит сайливан хIуни сегъуна хIянчи дурабуркIуси? ИмцIали сегъуна баркьудилизи ихъутирав?
— ИмцIаливан нуни подразделениебала дявилати мер-муса чедидирхъули вирус. Илдачил иргъахънила хIянчи дурабуркIули, бургъантас илдала социальный бяхIчибизла-бекIахъудила ва ихтиюрти далтахънила шайчирти масъулти ирзес кумекбирули, вирус. Подразделениебазиб дявила-политикаласи хIянчира тIашбалтули, ихтилатдикIутира — декIарли ца ургъанничил яра цахIнабси дявила коллективличил. СенкIун ургъаннис командованиела икьала чебиэс ва къиян­дикибси замана, зам­по­лит гъамли левниличила ир­гъес дебали хIяжатси саби.
— Дуканти диулив? БугIярдешлизибад секьяйда мяхIкамдеш бирулрая?
— Берк-бержра диули сари. Байхъала дусла духIнар дужути шин яра продуктуни кадерхурли, гьанхIебиркур.
Блиндажуназир хIер­дирулра, илар газла печани лер, заманалис хIердиэс шуртIри акIахъуб­лира.
— ХIурматла МяхIяммад Багьаутдинович, хIу ара-сагъли кали ва чедибдешличил хъули чариубли дигулра нушаб.
— Баркалла! Чедибдешличил чардулхъехIе!